Биологични свойства на пчелното млечице – част 1

pchelno-mlechice-7Най-важното биологично свойство на пчелното млечице ес­тествено е способността му да превръща пчелната личинка в пчелна майка. Въпреки че много научни усилия бяха посветени на разкриването на биохимичните основи на този процес, същ­ността му остава все още непозната.

Не е известна също връз­ката му с твърде разнообразните въздействия на млечицето върху по-висшите организми и човека. Вместо привлекателната единна закономерност на биологичното му действие (която мо­же би не съществува), все още познаваме отделни негови свой­ства, повечето от които при това са слабо изявени и колебливи.

Когато през 1939 г. в навечерието на антибиотичната ера Me Cleskey и Melampy съобщиха, че пчелното млечице проявя­ва бактерицидни свойства по отношение на златистия стафилокок, на паратифната и чревната бактерия и на някои други микроорганизми, публикацията им оправдано предизвика инте­рес и надежди. По-късно при изследвания много автори уста­новиха, че антимикробното действие на млечицето се проявява само при високи концентрации.

При опитите на Александрова (1963) в разредено 1:10 пчелно млечице умира по-голямата част от изследваните 21 вида микроорганизми едва след 25 30- минутно престояване в разтвора. Неутрализирането му с осно­ва го лишава почти напълно от антимикробно действие. Това показва, че пчелното млечице може да се използува само ло­кално като допълнително средство за лекуване на някои болес­ти, причинени от микроби.

Пейчев и Торева (1964) не са открили микроорганизми в млечицето. Според тях то има способността да се самостерилизира и затова може да се използува без добавка на консерван­ти и без стерилизация за приготвяне на инжекционни разтвори.

При голямо разреждане (около 1:10 000) пчелното млечице усилва растежа на някои микроорганизми. Лиофилизирането му (изсушаване от заледено състояние под висок вакуум) нама­лява ацтимикробната му активност. Дълбокото замразяване при температура под —20° С не уврежда способността му да възпроизвежда пчелни майки. Това е било установено при опит с пчелно млечице, престояло в замразено състояние 7 голини (Dietz, Haydak, 1970).

През началния етап на изучаване на млечицето някои авто­ри съобщиха, че то проявява гонадотропно хормонно (стимули­ращо развитието на половата система) действие. По-късните изследвания върху различни животински видове обаче не ус­пяха да подкрепят тези твърдения. Неотдавна Csuka и сътр. (1978) приложиха твърде висока доза пчелно млечице при из­ясняване на гонадотропния му ефект.

Те давали през устата на японски пъдпъдъци по 0,2 g млечице веднъж седмично в продъл­жение на 8 седмици и установили, че третираните мъжки узря­ват полово и произвеждат семенна течност по-рано от контрол­ните животни. Получавалите пчелно млечице женски пъдпъдъ­ци също се развили по-рано и по-рано започнали да снасят яй­ца. Тези данни възраждат теорията за стимулиране на разви­тието на половата система на животните от млечицето.

Някои автори смятат, че биостимулиращото действие на мле­чицето се основава на опитно доказаната му способност да усилва тъканното дишане и окислителното фосфорилиране (Gounard, 1957; Узбекова, 1968). Стимулирането на тези про­цеси означава подобряване на използуването на енергията от обмяната на веществата и на съхраняването й в специални съ­единения, готови да я отдадат при необходимост.

Пейчев и Торева (1964) са установили, че млечицето в кон­центрация 5:1000 увеличава обмяната на веществата на квас­ни гъби с 25%, а в доза 40—100 mg/cm3 вода—устойчивостта на рибки „гамбузия“ и на попови лъжички. Една трета от тях ос­танали живи на 37-ия ден, когато всички контролни умрели.

Млечицето в дози от 10 до 100 mg/kg увеличава масата на новородени плъхчета и на малки пиленца с 25—40%. По-възра­стните плъхчета и пиленца, т. е. през период на полово узря­ване, се повлиявали от млечицето по противоположен начин. Забавяли растежа си и се изравнили с контролната група едва дни след спирането му, а пилетата превишили контрол­ната маса 4 седмици по-късно.