Пчелният мед се използува като храна от дълбока древност до наши дни. Освен че има висока хранителна стойност, той се отличава с прекрасни органолептични качества и е предпочитана храна от хората. Лекарите и диетолозите единодушно при­знават ценността на меда в хранително отношение, особено за възрастни хора, деца и за хора, занимаващи се с тежък фи­зически или умствен труд. Хранителната ценност на меда е свързана с неговия състав. Поради високото съдържание на въглехидрати той е високо- енергиен продукт — в 100 g около 1270 J (300—320 cal). Изве­стно е, че въглехидратите в меда се състоят главно от глюкоза и фруктоза, които се усвояват от организма по-бързо, отколкото захарозата и другите по-висши захари. Глюкозата преминава в кръвта, а фруктозата, преди да се използува, се превръща в глюкоза. В тъканите тези захари се включват в обменните про­цеси, от които се получава енергия. Редица изследователи изтък­ват голямото значение на минералните вещества, витамините, аминокиселините, ензимите и други съставки на меда за човека. Действително сами по себе си тези вещества са абсолютно необ­ходими за човешкия организъм. Когато се преценява обаче зна­чението на меда като техен източник, непременно трябва да се имат предвид количеството им в меда и ежедневната нужда на организма от тях. Нормалната дневна доза мед е 60—100 g. Количеството на елементите и витамините в 100 g мед е много по-малко от необходимото еже­дневно количество. Освен това някои витамини (D, Е, А) изоб­що не се съдържат или са в следи в меда. Ясно е, че медът не може да се разглежда практически като източник на витамини и минерални вещества за човешкия организъм. Така е и по отно­шение на аминокиселините, чието съдържание (с изключение на пролина) е само няколко милиграма. Като хранителен продукт медът може да се разглежда пре­ди всичко като източник на енергия и въглехидрати, които се усвояват лесно от организма.