Най-важното биологично свойство на пчелното млечице ес­тествено е способността му да превръща пчелната личинка в пчелна майка. Въпреки че много научни усилия бяха посветени на разкриването на биохимичните основи на този процес, същ­ността му остава все още непозната. Не е известна също връз­ката му с твърде разнообразните въздействия на млечицето върху по-висшите организми и човека.

Естествено пчелното млечице съдържа и свободни аминоки­селини, но количеството им е много по-малко. В свободно състояние се съдържат почти всички аминокиселини, които изграждат белтъците на млечицето. Необходимо е да се отбележи обаче, че се наблюдават някои различия в дан­ните на много автори относно отсъствието или присъствието на отделните аминокиселини било в свободно, било в свързано

Белтъците са представени от албумини и глобулини в съ­отношение според някои автори 2:1, а според други 1 : 1. Част от белтъците е разтворима, а друга—неразтворима във вода. Някои от белтъчните вещества са свързани със захарите и ли­пидите във високомолекулни съединения. Редуциращите захари (глюкоза и фруктоза) съставляват голямата част от въглехидратите и количеството им по

Пчелното млечице е гъста, пастообразна непрозрачна маса с млечнобял или слабо кремав цвят. Има специфичен аромат и остър кисел вкус със сладък привкус. Водните му разтвори опалесцират и съдържат незначително количество неразтвори­ми вещества. Алкалните разтвори на млечицето не опалесцират и са бистри. При облъчване с ултравиолетова светлина с дъл­жина на вълната 366 разтворите флуоресцират със

Според Ремболд  диференциацията на личинки се причинява от определена съставка, която се съдържа в млечицето за храна на майчините личинки, но не и в работни­ческото пчелно млечице. Той съобщава, че е успял да изолира това вещество, което е с ниска относителна молекулна маса, силно хигроскопично и диализируемо. От диализиращата фрак­ция на пчелното млечице то се

Медоносната пчела е насекомо с ясно изразен полиморфи­зъм. В пчелното семейство индивидите се разделят на две фор­ми от женски пол —майка и пчели-работнички — и мъжки ин­дивиди — търтеи. Трите форми се раз­личават съществено в морфологично, анатомично и функционал­но отношение. Търтеите се развиват от неоплодени яйца, а май­ката и пчелите — от оплодените. От оплоденото

Във връзка с използуването на все по-големи количества прополис в различни области на медицината и на народното стопанство възникна въпросът за стандартизирането и контро­лирането на качеството му като суровина. За разлика от меда и от восъка стандартизирането на прополиса е значително по- трудно, но не и невъзможно. Затрудненията възникват във връзка със сложния, недостатъчно проучен

Свойството на прополиса да стимулира гранулацията на раните е особено подходящо за третирането на хронични вя­ло гранулиращи рани. Василку и Милку (1976) са из­ползували това свойство на прополиса, като го прилагали под форма на 20-30% екстракт в слънчогледово масло за лекува­не на 32 болни с хронични атонични язви от съдов произход и на двама болни

Измежду публикациите относно лечебното действие на прополиса върху язвената болест на стомаха и на дванадесето­пръстника статиите на Горбатенко (1971), Макаров (1972) и Feiks (1978) се отличават със значителния брой на обхванатите болни и с дългия период на проследяване трайността на лечеб­ния ефект. Горбатенко и Макаров лекували общо около 220 болни със стомашна или с дуоденална

Комбинирани препарати от прополисов извлек и растителни екстракти били използувани локално и вътрешно за лекуване на язвено-некротичен стоматит. Забо­ляването било причинено в повечето случаи от резистентни на антибиотици микроорганизми. Бързо изчезнали болките, не­приятният дъх на устата и разязвяванията на лигавицата. Кон­тролна група за сравнение с ефекта от лечението с други сред­ства не е наблюдавана. Комплексът