В началото на XX в. проучванията се насочват и към изучаване на антнбактерпалните свойства на b. През 1906 г. Витег установява оскъдна бактериална флора в пчелните килнйки въпреки благоприятните условия за развитие на микроорганиз­мите в кошера. Н. Сасклет, 1923 г., намира, че медът проявява бактерицидно действие спрямо причинителите на коремния тиф, паратпфа, дизентерията и редица

Докато Плиний разглеждал пчелите и техните продукти като естественик, неговият съвременник Диоскорид, живял един век преди нашата ера, ги изучавал от гледна точка на медицината. В своето произведение „Materia medica“ той отбелязва, че медът очиства раните и открива порите и го препоръчвал за лечение на гноящи и дълбоки рани и херпес. Според него медът способствува

Има сведения, че индианците 6000 г. пр. н. е. са се занимавали с пчеларство, употребявали меда като храна и лекарство. Те познавали пчелния клей (прополис) и го използували при лечението на рани. Инките също са използували меда и прополиса в своята самобитна медицина при лечението на много заболявания. Най-голям разцвет на развитие получава пчеларството в

Устройството на пчелите, организацията на труда в пчелното семейство, хранителните и лечебните свойства на продуктите им са били обект на внимание и проучвания през всички етапи на чо­вешкото развитие. Резултатите от хранителното и лечебното при­ложение на пчелните продукти са се предавали от поколение на поколение, от век на век. Няма нация, народ или племе на

Най-важното биологично свойство на пчелното млечице ес­тествено е способността му да превръща пчелната личинка в пчелна майка. Въпреки че много научни усилия бяха посветени на разкриването на биохимичните основи на този процес, същ­ността му остава все още непозната. Не е известна също връз­ката му с твърде разнообразните въздействия на млечицето върху по-висшите организми и човека.

Естествено пчелното млечице съдържа и свободни аминоки­селини, но количеството им е много по-малко. В свободно състояние се съдържат почти всички аминокиселини, които изграждат белтъците на млечицето. Необходимо е да се отбележи обаче, че се наблюдават някои различия в дан­ните на много автори относно отсъствието или присъствието на отделните аминокиселини било в свободно, било в свързано

Белтъците са представени от албумини и глобулини в съ­отношение според някои автори 2:1, а според други 1 : 1. Част от белтъците е разтворима, а друга—неразтворима във вода. Някои от белтъчните вещества са свързани със захарите и ли­пидите във високомолекулни съединения. Редуциращите захари (глюкоза и фруктоза) съставляват голямата част от въглехидратите и количеството им по

Пчелното млечице е гъста, пастообразна непрозрачна маса с млечнобял или слабо кремав цвят. Има специфичен аромат и остър кисел вкус със сладък привкус. Водните му разтвори опалесцират и съдържат незначително количество неразтвори­ми вещества. Алкалните разтвори на млечицето не опалесцират и са бистри. При облъчване с ултравиолетова светлина с дъл­жина на вълната 366 разтворите флуоресцират със

Според Ремболд  диференциацията на личинки се причинява от определена съставка, която се съдържа в млечицето за храна на майчините личинки, но не и в работни­ческото пчелно млечице. Той съобщава, че е успял да изолира това вещество, което е с ниска относителна молекулна маса, силно хигроскопично и диализируемо. От диализиращата фрак­ция на пчелното млечице то се

Медоносната пчела е насекомо с ясно изразен полиморфи­зъм. В пчелното семейство индивидите се разделят на две фор­ми от женски пол —майка и пчели-работнички — и мъжки ин­дивиди — търтеи. Трите форми се раз­личават съществено в морфологично, анатомично и функционал­но отношение. Търтеите се развиват от неоплодени яйца, а май­ката и пчелите — от оплодените. От оплоденото